Лихтенщайн

Лихтенщайн е една от най-малките юрисдикции в Европа — конституционна монархия с около 40 000 жители, намираща се между Швейцария и Австрия — и една от малкото, прилагащи пълния достъпностен acquis на Европейския съюз, без да е държава — членка на ЕС. Чрез Споразумението за Европейско икономическо пространство (ЕИП) директивите на ЕС за достъпността на уебсайтовете на публичния сектор (WAD) и за достъпността на продукти и услуги (EAA) обвързват Лихтенщайн при същите условия като Германия или Франция. Страната съчетава това задължение, произтичащо от ЕИП, с вътрешния Gesetz über die Gleichstellung von Menschen mit Behinderungen (BehiG-LI) от 2007 г., митнически и валутен съюз с Швейцария, който пренася швейцарските норми за достъпност през границата, и конституционна клауза за равенство, по-стара от самата Конвенция.

Конституционната и договорна основа

Член 31 от Конституцията на Княжество Лихтенщайн (Verfassung des Fürstentums Liechtenstein, 1921 г.) гласи, че всички граждани са равни пред закона. Държавният съд на Лихтенщайн (Staatsgerichtshof, StGH) е тълкувал член 31 в съчетание с Европейската конвенция за правата на човека, която има конституционен ранг в Лихтенщайн, като изисква положителни мерки срещу дискриминацията по забранени основания — включително увреждане. Лихтенщайн е приел индивидуалната жалбена юрисдикция на Европейския съд по правата на човека от 1982 г. насам, като практиката на ЕСПЧ в областта на достъпността (по-специално линията Glaisen относно достъпността на изградената среда и линията Çam относно разумните улеснения в образованието) се третира като пряко убедителна от съдилищата в Лихтенщайн.

Лихтенщайн ратифицира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания на 22 декември 2020 г. — сравнително късно по стандартите на Западна Европа, където повечето ратификации са между 2008 и 2014 г. CRPD влезе в сила за Лихтенщайн на 21 януари 2021 г. Страната все още не е ратифицирала Факултативния протокол, което означава, че индивидуалните съобщения до Комитета по CRPD остават недостъпни за жителите на Лихтенщайн. Първият национален доклад по CRPD е представен през 2023 г. и в момента е насрочен за разглеждане от Комитета по CRPD. Предсесийният списък с въпроси на Комитета по CRPD за Лихтенщайн е посочил приобщаващото образование, достъпността на изградената среда и достъпността на цифровите услуги като приоритетни теми — въпроси, на които BehiG-LI, Законът, транспониращ WAD, и Законът, транспониращ EAA, дават колективен отговор.

Пътят по ЕИП: как директивите на ЕС обвързват нечленуваща в ЕС държава

Споразумението за Европейско икономическо пространство, влязло в сила за Лихтенщайн от 1995 г., разширява вътрешния пазар на ЕС и голяма част от правото на ЕС върху трите нечленуващи в ЕС държави от ЕИП — Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Директивите на ЕС не се прилагат пряко в държавите от ЕИП; вместо това Съвместният комитет на ЕИП приема решение, с което включва директивата в съответното Приложение на Споразумението за ЕИП, след което всяка държава от ЕИП я транспонира чрез обичайното вътрешно законодателство. Решението обичайно възпроизвежда материалните задължения и срока за транспониране на директивата, понякога с корекции, специфични за ЕИП, когато институционалната архитектура на ЕС не може да бъде пренесена дословно.

外部ното правоприлагане срещу държава от ЕИП се осъществява не от Европейската комисия, а от Надзорния орган на ЕАСТ (ESA), при съдебен контрол от страна на Съда на ЕАСТ, а не от Съда на ЕС. Практиката на Съда на ЕС по директивите на ЕС се третира като релевантен авторитет от Съда на ЕАСТ, но не е формално обвързваща. Крайният ефект, за целите на достъпността, е, че държава от ЕИП живее при същите материални задължения като държава — членка на ЕС — включително същия обхват на продукти и услуги, същия хармонизиран технически стандарт (EN 301 549) и същия тест за пропорционалност на националните санкции — но носи отговорност чрез паралелна двупилонна архитектура за правоприлагане.

Вътрешната основа: BehiG-LI и Законът за равните възможности

Законът за равнопоставеността на хората с увреждания (Gesetz über die Gleichstellung von Menschen mit Behinderungen, BehiG-LI) е приет от Ландтага (Парламента) през 2006 г. и е влязъл в сила на 1 януари 2007 г. Той е хоризонталният вътрешен законодателен акт за правата на хората с увреждания: определя увреждането, забранява пряката и непряката дискриминация, изисква разумни улеснения при заетост и в публично финансирани услуги и създава регулаторната архитектура за достъпност на сгради, отворени за обществеността, и на обществения транспорт. Законът заимства значително от швейцарския федерален Закон за равнопоставеността на хората с увреждания (BehiG/LHand, 2002 г.) — естествена последица от митническия съюз и силното швейцарско правно влияние върху частното право в Лихтенщайн — но адаптира надзорната архитектура към по-малкия административен мащаб на Лихтенщайн.

Законът за равните възможности (Gleichstellungsgesetz, GlG, в сила от 1999 г. в оригиналната си форма за равенство между половете и постепенно разширен да обхваща допълнителни защитени характеристики) осигурява рамката за жалби и правна защита, на която BehiG-LI разчита на практика. Жалбите за дискриминация, свързана с увреждане, подадени до Службата за равни възможности (Stabsstelle für Chancengleichheit, SCG), се разглеждат по процедурата на GlG, а гражданскоправните средства за защита се търсят в обикновените съдилища по общата гражданскопроцесуална рамка на Лихтенщайн.

Достъпност на публичния сектор: Законът, транспониращ WAD, от 2018 г.

Директива (ЕС) 2016/2102 — Директивата за достъпността на уебсайтовете — беше включена в Споразумението за ЕИП с Решение на Съвместния комитет № 59/2018 и транспонирана в правото на Лихтенщайн от Закона за достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на органите от обществения сектор през 2018 г., точно в рамките на прозореца за транспониране, съгласуван с ЕИП. Законът се прилага за централната администрация, общините (Gemeinden), органите от обществения сектор по разширената дефиниция на ЕС и публично излъчващите и публично притежаваните предприятия, отговарящи на теста за органи, управлявани от публичното право.

Произтичат три задължения:

• Съответствие. Уебсайтовете и мобилните приложения в обхвата трябва да отговарят на хармонизирания европейски стандарт EN 301 549 (в момента v3.2.1, включващ WCAG 2.1 ниво AA като базово изискване). Службата за информационни технологии (Amt für Informatik) издава националните насоки за прилагане и следи актуализациите на стандарта от ETSI / CEN-CENELEC.
• Декларация за достъпност. Всеки задължен орган трябва да публикува на немски структурирана декларация за достъпност по образеца на Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1523 на Комисията — обхващаща статуса на съответствие, съдържанието извън обхвата на директивата и механизма за жалби. Декларациите се вписват в централен регистър, поддържан от Службата за информационни технологии.
• Обратна връзка и правоприлагане. Потребителите могат да подават жалби за достъпност до задължения орган, с ескалация до Службата за информационни технологии като национална точка за контакт по правоприлагането и краен регрес до Надзорния орган на ЕАСТ.

Лихтенщайн не е бил обект на открита процедура на ESA за нарушение по прилагане на WAD до средата на 2026 г. Малкото покритие на страната — около 50 задължени уебсайта в рамките на централната и общинската администрация — прави прилагането административно осъществимо по начин, невъзможен за по-големите държави от ЕИП.

Достъпност на частния сектор: транспонирането на EAA от 2024 г.

Директива (ЕС) 2019/882 — Европейският акт за достъпност — беше включена в Споразумението за ЕИП с Решение на Съвместния комитет от 2024 г., като вътрешният акт за транспониране на Лихтенщайн беше приет същата година. Материалните задължения за предприятията влязоха в сила на датата на прилагане, съгласувана с ЕИП, от 28 юни 2025 г., в съответствие с датата за целия ЕС. Законът за транспониране следва пълния обхват на продукти и услуги по директивата:

• Продукти: компютърен хардуер и операционни системи; самообслужващи терминали (банкомати, билетни автомати, киоски за регистрация); потребителско крайно оборудване с интерактивна изчислителна способност за аудиовизуални медийни услуги; потребителско крайно оборудване за услуги с електронни съобщения; четци за електронни книги.
• Услуги: услуги с електронни съобщения; услуги за достъп до аудиовизуални медийни услуги; елементи на пътническия транспорт по въздушен, автобусен, железопътен и воден транспорт; потребителско банкиране; електронни книги и специализиран софтуер; услуги за електронна търговия.

Изключението за микропредприятия по директивата се прилага в Лихтенщайн с особена сила, тъй като прагът за размер (по-малко от 10 служители и оборот или обща стойност на активите, непревишаващи EUR 2 милиона) изключва значителна част от вътрешния сектор на услугите в Лихтенщайн от задълженията от страна на услугите — икономиката на Лихтенщайн е доминирана от финансови услуги и производство с висока добавена стойност, и двете с големи оператори над прага, но с дълга опашка от микроработодатели в търговията и хотелиерството, попадащи под него. Задълженията от страна на продуктите обвързват независимо от размера на работодателя, тъй като се прилагат по теста на производителя-пускащ на пазара, а не по теста на работодателя. Преходният период за терминали, вече въведени в употреба на 28 юни 2025 г., се разширява до 28 юни 2045 г. или до края на икономически полезния живот.

Определеният орган за надзор на пазара е Органът за контрол на пазара на Лихтенщайн (Liechtensteinische Marktkontrolle, LMK), с отраслова координация на услугите, маршрутизирана през Органа за финансовите пазари (FMA) за потребителско банкиране, Службата за съобщения за електронни съобщения и аудиовизуални услуги и Службата за транспорт за достъпността на транспортни услуги. Трансграничното сътрудничество в надзора на пазара действа по включената в ЕИП версия на Регламент (ЕС) 2019/1020 и се координира чрез Информационната и комуникационна система за надзор на пазара (ICSMS), до която Лихтенщайн има пълен достъп като държава от ЕИП.

Жестов език, образование и швейцарско-повлияният практически слой

Лихтенщайн няма отделно кодифициран жестов език на Лихтенщайн. Глухата общност използва швейцарско-немски жестов език (Deutschschweizer Gebärdensprache, DSGS) — понякога в Лихтенщайн наричан Liechtenstein-Schweizerische Gebärdensprache в признание на трансграничните общностни връзки — който е lingua franca за глухите говорещи жестов език в немскоговорящата Швейцария и Княжеството. Услугите за устен превод в административните, образователните и съдебните условия се закупуват трансгранично от швейцарски доставчици по договорености за сътрудничество между органите на Лихтенщайн и Швейцарската федерация на глухите (SGB-FSS). Задълженията за разумни улеснения по BehiG-LI обхващат финансирането на превод на жестов език в публично финансирани условия.

Приобщаващото образование в Лихтенщайн функционира чрез масовата образователна система с индивидуализирани договорености за подкрепа, координирани от Службата за образование (Schulamt); страната не провежда отделен специален образователен поток в никакъв значим мащаб и насочва ученици с по-висока нужда от подкрепа към швейцарската мрежа Heilpädagogische Schule по двустранни договорености. Предсесийните коментари на Комитета по CRPD за Лихтенщайн посочиха липсата на самостоятелен закон за приобщаващото образование като област за преглед, а законодателно предложение по този въпрос се съобщава, че е в подготовка за законодателния цикъл 2026–2027 г.

Технически стандарти и съответствие

И двата пътя — WAD и EAA — се закотвят на хармонизирания европейски стандарт EN 301 549, в момента в сила в v3.2.1. Стандартът включва WCAG 2.1 ниво AA като базово изискване за съответствие на уеб съдържанието и добавя изисквания за мобилни приложения, софтуер, хардуер и комуникационна функционалност. Насоките за прилагане на Службата за информационни технологии по закона, транспониращ WAD, и насоките за надзор на пазара на LMK по закона, транспониращ EAA, препращат пряко към EN 301 549 v3.2.1. Актуализацията на стандарта за интегриране на WCAG 2.2 е в ход в ETSI и CEN-CENELEC; и двамата регулатори в Лихтенщайн се очаква да следват новата версия по преходен график, след като тя бъде официално публикувана и включена в Приложението на ЕИП.

Декларациите за достъпност по закона, транспониращ WAD, следват дословно Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1523 на Комисията. Уведомлението „информация за потребителите", изисквано по закона, транспониращ EAA, е по-леко: описание на обикновен език как продуктът или услугата е направена достъпна, ahol да се насочват жалбите и коя база за съответствие е използвана. Декларациите за съответствие с ЕС за продукти в обхвата могат да бъдат издавани на немски (националния език на страната) или на английски с немски превод при поискване.

Санкции и стекът на отговорността

Задължението на член 30 от EAA за установяване на санкции, които са „ефективни, пропорционални и възпиращи", се прилага за Лихтенщайн чрез включената в ЕИП версия на директивата. Законът за транспониране на Лихтенщайн прилага това чрез диференцирана таблица с административни глоби, broadly съгласувана със структурата, прилагана от Швейцария и Австрия, с цифри в швейцарски франкове (валутата на страната по митническия и валутния съюз с Швейцария).

Извън административните глоби стекът на отговорността включва граждански обезщетения по BehiG-LI и GlG (без ограничение, с исторически скромни суми предвид малкия брой ищци, но без принципна причина да не нараснат при сериозно дело), отмяна на договори и заповеди за корективни действия от LMK, включително забрани за достъп до пазара за несъответстващи продукти, и процедури за нарушение по ЕИП, открити от Надзорния орган на ЕАСТ за системно неизпълнение — еквивалентът по ЕИП-пилона на процедурата на Европейската комисия по член 258 от ДФЕС. Съдът на ЕАСТ може в крайна сметка да наложи финансови санкции на Лихтенщайн за неспазване на решение на Съда на ЕАСТ, по линии, аналогични на процедурата по член 260(2) от ДФЕС на Съда на ЕС за държавите — членки на ЕС.

Правоприлагане — досегашен опит и перспективи

Историята на правоприлагането в Лихтенщайн е, по природата на юрисдикцията, пестелива. Правоприлагането в публичния сектор по WAD не е произвело публично достъпни решения за санкции до средата на 2026 г.; подходът на Службата за информационни технологии е бил да работи с задължените органи на база корективни действия и да ескалира до административни санкции само при отказ за взаимодействие. Правоприлагането в частния сектор по EAA е започнало едва на 28 юни 2025 г. и е в първия си цикъл на надзор; публикуваният работен план на LMK за 2025–2026 г. приоритизира достъпността на банковите приложения (предвид централността на финансовите услуги за икономиката на Лихтенщайн), достъпността на касата при пазаруване в платформи за електронна търговия, пуснати на пазара на ЕИП от оператори с регистрация в Лихтенщайн, и самообслужващите билетни автомати в транспортния възел Шаан-Вадуц.

Службата за равни възможности разглежда малък, но устойчив поток от жалби за дискриминация, свързана с увреждане, всяка година — обичайно в единични цифри — обхващащи заетост, достъп до публично финансирани услуги и достъпност на цифрови услуги. Годишният доклад на Службата е публичният запис, съдържащ тези данни. Гражданскосъдебните производства по основания за достъпност, свързана с увреждане, остават редки; публикуваните решения са малко, а Върховният съд (Fürstliches Obergericht) не е изградил все още значима съдебна практика по темата за цифровата недостъпност като дискриминация от типа, появил се в Германия или Австрия.

Гледайки напред към 2026–2027 г., три развития заслужават внимание. Първо, вторичното законодателство по Закона за транспониране на EAA — подробни изисквания за съдържанието на техническото досие и процедурата за определяне на нотифицирани органи по режима за оценка на съответствието — се очаква да бъде финализирано в хода на 2026 г. Второ, прегледът от Комитета по CRPD на първия периодичен доклад на Лихтенщайн е насрочен, а Заключителните наблюдения ще определят политическия дневен ред за цикъла на прилагане 2027–2030 г. Трето, EN 301 549 v4 (интегрираща WCAG 2.2) се очаква от ETSI и CEN-CENELEC в хода на 2026 г.; след официалното й включване в Приложението на ЕИП и насоките по Закона, транспониращ WAD, и насоките по Закона, транспониращ EAA, ще бъдат актуализирани, за да следват новата версия.