Ясен език

Ясният език е практика на писане, която поставя яснотата, краткостта и достъпността над формалния или технически-впечатляващ текст. Той обслужва едновременно няколко групи потребители: хора с когнитивни увреждания, потребители с ниска грамотност, неносители на езика, потребители в стресова ситуация (четящи официални съобщения за помощи, здраве, правен статут) и — честно казано — всеки, който чете от малък екран с ограничено време.

В редица юрисдикции той е и правно изискване:

• Американският Закон за ясно писане от 2010 г. (US Plain Writing Act) задължава федералните агенции да пишат на ясен език всеки документ, обърнат към обществото.
• ISO 24495-1:2023 е международният стандарт за ясен език на английски.
• Редица европейски режими за достъпност (по-специално RGAA на Франция и стандартът за услуги на UK GDS) препращат към принципите на ясния език за услуги в обществения сектор.

Какво реално изисква ясният език

Ясният език не е „опростен” език — той е директен език. Оперативните правила:

• Кратки изречения. Медиана 15–20 думи; стремете се към разнообразие, като повечето изречения са под 25 думи.
• Честа лексика. Използвайте „използване” вместо „употребяване”, „показване” вместо „демонстриране”, „купуване” вместо „придобиване”. Когато техническите термини са неизбежни, дефинирайте ги при първа употреба.
• Активен залог. „Писмото ще бъде изпратено в петък от нас” се губи пред „Ще ви изпратим писмото в петък.” Пасивният залог прикрива кой действа.
• Една идея на изречение; една тема на параграф. Съставни изречения с три вложени клаузи губят читателите независимо от техните способности.
• Ясна структура. Заглавие на всеки 200–400 думи. Списъци при всяка група от три или повече елемента. Бяло пространство.
• Директно обръщение. „Вие” вместо „потребителят”; „ние” вместо „организацията”.
• Без жаргон, съкращения или акроними без обяснение.

Целеви нива на четимост

Мрежата за действие и информация за ясен език PLAIN (Plain Language Action and Information Network) препоръчва целева читателска възраст 12–14 години (US grade 7–8). Правителствената цифрова служба на Обединеното кралство (UK Government Digital Service) таргетира 9 годишна възраст за съдържание на услуги. И двете цели са съществено по-ниски от стандартното ниво, към което по подразбиране се ориентира повечето професионално писане.

Инструменти, измерващи читателска възраст, включват Flesch-Kincaid (вграден в Word и Hemingway Editor), Dale-Chall и SMOG. Нито един не е съвършен — всички подценяват едни фактори и надценяват други. Те са полезни като проверка на посоката, а не като преминаване/неуспех критерий.

Ясен език не е „лесно четене”

Easy Read е отделна, по-радикална практика на опростяване, използвана основно за потребители със значително интелектуално увреждане. Тя съчетава кратки изречения със символи, използва много бяло пространство и едри шрифтове, и изрично таргетира читателска възраст 7 години или под нея. Версиите на Easy Read на ключови документи са широко разпространени в контекст на права на хора с увреждания и публични услуги, но обикновено се публикуват успоредно с (а не вместо) версията на ясния език.

Пресечна точка с когнитивната достъпност

Ясният език е най-приложимият лост за когнитивна достъпност, с който разполага повечето екипи за съдържание. WCAG критерий 3.1.5 Ниво на четене (AAA) изисква съдържание, подходящо за нивото на четене (или алтернативи), когато то надхвърля долното средно образование. Практиката на ясния език изпълнява 3.1.5 по конструкция и съществено помага на значително по-широкото покритие на когнитивните резултати в WCAG 3, докато тази спецификация се финализира.